9. БРАТСКАТА ГРАДИНА

В.К.: Какво казваш, като идваш тука? Ж.Т.: Във връзка с градината, на която идваме да работим, веднъж като идваме по пътя, се вдъхновявам да пиша нещо. То е следното. Това е 20 юни 1973 година, в братската градина:

Там, някъде край полите на Балкана,
китна градина Бяло Братство е създало.
Ред по ред е наредена,
с Любов, песни и молитви е осветена.
Орехи, круши, бадеми и черешки рано зрели.
Плодове им сладки, благи, слънцето ги така прави.
Отдалеч се виждат тополите бели,
в небесата сякаш клоните си вплели.
Нека да погледнем боровете вечно тях зелени,
на длъж и на шир клоне са разперили.
Дават прием на всички тука, що дошле,
с много радост, с песни край тях са изпели
и със звучни цигулки винаги придружени.
В тоя чуден кът от цялата страна
млади и стари идват да го посетят.
Всичко мило и красиво от душа обичат,
че рай земен те го наричат.
Ако някой в дома си неразположен,
в житейски грижи много е поробен,
сам багажа си стяга,
за Братската градина заминава.
Тука отдих ще намери,
така ободрен със сила, здраве
за дълго ще бъде обновен.
Тая дивна красота, сред нея съграден
храм свещен на братята на любовта.
Живял е някога свят човек,
на много люде е познат, обичен и благ
от нашия край наставник го зоват.
Всеки, който при него отива,
здраве сила сякаш от себе си им дава,
ободрен и весел човекът си отива,
от Любов изпълнена душата му се прелива.
Ето тука погледнете, лъха ветрец и прохлада,
любовта на Бога тука ни събрала.
Да се видим с поглед мили на очите,
с радост пълнят ни душите.
Братски да се поздравим,
делото свято с вяра да продължим.
Сладки думи от сърце да си кажем,
Бога, Отца нашего да прославим.
Още нещичко ще кажа, нека и това да знаем:
че всичко това ний дължим на Учителя благ, любим.
Като деца ни събра,
вдъхна в нас вяра, Любов и свещени слова,
завет Божий ни остави в последните си думи благи.
Един друг се залюбете
и доброто в света с Любов проявете,
мирът на земята вечно въдворете.

В.К.: Много хубаво. Ж.Т.: Това са дадени неща, които са преминали през мене. В.К.: Нещо друго? Ж.Т.: Има и нещо друго пак във връзка с учението. В.К.: Което най-много ти харесва и което е свързано с най-голямо преживяване. Ж.Т.: Понеже сме двама-трима, него ще кажа сега. Учителят на сън, 27 декември, то е било срещу празника 1973 година.